ЗАЕРГЕНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; заергенèя се, -èеш се, мин. св. заергеня̀х се, прич. мин. св. деят. заергеня̀л се, -а се, -о се, мн. заергенèли се и (диал.) заергеня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Разг. Започвам да се ергенея, да се държа като ерген. Пасли сме шилета заедно, доде се заергеняхме. Ст. Даскалов, СД, 243. Братовчедът на Ариф, голобрадо момче, но с дълъг перчем над очите – заергенил се без време, – влезе в одаята с куп дарове в ръце. Б. Несторов, АР, 17. Той растеше много буен и упорит. Но като порасна и се заергени, той забрави момчешките лудории. И. Петров, НЛ, 70-71. Някога в добруджанските села момчетата се заергеняваха много млади.